Седемте престола

„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

История

По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век.
Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.
Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.
В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.
Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие".
Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.
Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Информация

Черквата на светата обител

"Седемте престола" се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата. Прекрасно е реставриран и разполага с 50 легла, паркинг и ресторант. Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.
Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло названието „Седемте Престола“.

гумени на манастира

                                                                                                              

Осеновлашки манастир

Първият игумен е Отец Гаврил, XI век.
...
1770 - 1783 г. настоятел, поп Мойсей от с. Церово, Софийско
1774 - 1820 г. игумен, йеромонах Анани Рилец от с. Осеновлак. Софийско
1874 - 1890 г. настоятел, поп Мартин Войвода от с. Батин, Русенско
1791 - 1796 г. настоятел, поп Михаил от с. Осеновлак, Софийско
1822 - 1837 г. игумен Харалампий
1837 - 1838 г. игумен, йеромонах Теофан от София
1838 - 1839 г. игумен, йеромонах Констандий от Черепишкия манастир
1839 - 1869 г. игумен, йеромонах Христофор от Калофер - Сопотски манастир
1869 - 1872 г. настоятел, свещеник Никола Георгиев от с. Бов, Софийско
1872 - 1893 г. игумен, йеромонах Васирион от Черепишкия манастир
1893 - 1895 г, настоятел, свещеник Иван П. Михайлов от с. Осеновлак, Софийско
1895 - 1909 г. игумен, йеромонах Андрея от с. Зърнево, Неврокопско
1930 - 1953 г. игумен, йеромонах Кирил
1953 - 1955 г. игумен, поп Тодор
1955 - 1968 г. игумен, йеромонах Христофор Рилец от Рилския манастир
от 1968 г. управител е протоирей Димитър Петров Кръстанов