България - Боженци

Боженци е село с история повече от 600 години. Началото е легенда. Легендата за болярката Божана, която преди 6 века извела от разсипаната столица Велико Търново синове и братя. Заедно те се заселили сред вековните гори и построили селище, наречено на нейно име.

Боженци се слави с приятния полъх на Балкана, с прохладно лято и хубава зима. И не случайно българинът е построил на това парче земя едно от най-българските и най-цветущи  някога селища.

Върху климата на Боженци оказва влияние Стара планина. Тя спира студените ветрове от север и топлите от юг. Макар и по-слабо, но и тук се чувства топлият вятър, който  слиза от северните склонове на планината. Във всяко селище той има различно име – южняк, топляк, снегояд, развигор. Духне ли топлякът през зимата, студените дни и нощи в Боженци стават необикновено топли и приятни. Снегът се размеква, ледените цветя от прозорците се стопяват, а от капчуците се стичат капки. Появи ли се пролетта, времето бързо се затопля а снегът за няколко дни изчезва. Тогава жителите на Боженци влизат в градините си и наведени над правите лопати, обръщат земята и подготвят лехите.

Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола ...
Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Затова през 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват, а четиридесетте души, които живеят в него, го пазят живо. Но в това старинно селище човек и сам да живее, не се чувства самотен.
Селото–резерват се посещава от хиляди хора, ценители на стойностите неща, през всички сезони. Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период.
Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал, предмети на бита и лукса – част от битието на божанкалии, родословия на видни боженски фамилии, подарили (както е било прието да се казва тогава „оставили за спомен”) училища, църкви и къщи, а чрез участие в политическия и културния живот на България – и добро име.
Музейни обекти са и менгемe за восък с оригинален механизъм от началото на 19 век, ножарска работилница, постоянна изложба - базар на тъкани, килийно училище, зала, в която се редуват изложби според сезона и календарните празници – сурвакници, мартеници, великденска обредност, картини, фотоси.
Интересно е да се знае, че селото има махали, които се наричат според имената на няколко големи рода: махала „Дрянковци“, „Чакалска“, махала „Сирените“, „Лажовска“ махала, „Червенашка“ махала, „Робовци“, „Топалите“, „Парлапаните“, махала „Точйлка“ и махала „Зареда“, която преданието сочи като най-старата в селото.
В Боженци се провеждат ежегодно детски пленери по живопис с участието на деца от различни градове. Според календарните празници са и автентичните възстановки на народни обичаи - Лазаруване, Коледуване, Гергьовден. Селото предлага възможности за почивка във възрожденски къщи, работят механи, кафенета, дюкяни.

Ако мечтаете да посетите това уютно място, моментът може би е именно сега, през наближаващите почивни дни, защото на 22 септември е сбора на селото, който обещава богата и разнообразна програма, която ще продължи до 24 септември.