България - Чепеларе най-слънчевия град

Чепеларе се намира в централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска, при средна надморска височина 1150 метра и територия 375 кв. м. Чепеларе е най-слънчевият град в България – 270 дни в годината. Зимата е мека и топла. Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80-120 дни в годината със средна дебелина 30-80 см. Пролетта настъпва значително късно, а лятото е прохладно и свежо.

История

От древността Родопите са тайнствена и загадъчна планина. Планината на митичния Орфей и бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий. Археологическите разкопки свидетелстват за наличието на живот от около ХІІ век пр. Христа. Останките от множество тракийски крепости говорят, че тук в древността е кипял богат обществено-културен живот. Крепостите са охранявали тракийския път от гр. Абдера (на Егейско море) за Истрос (р. Дунав). Залежите на руда в региона благоприятстват за развитието на металодобива и ювелирното изкуство от дълбока древност. Находките на бронзови тракийски фибули говорят, че още през 7-8 век пр. Христа е имало центрове на отливно производство. На сегашната територия на Чепеларе са намерени повече от една трета от всички дъгови еднопружинни фибули. Рударството продължава да се развива и след покоряването на района от римляните. За това косвени сведения се съдържат в раздела за мините и онези, които работят в тях, в Закона на император Валентиан I (364-375 г. сл. Хр.) и в творчеството на римския поет Клавдий (ІV в. сл. Хр.). Откритите при археологически находки стъклени съдове, чаши, токи, монети и керамика от късната римска епоха (379-450 г. сл. Хр.) свидетелстват за продължаващия интензивен стопански живот. През 1911 г. при направени разкопки са открити следи от римска баня, която за сега е единствената следа от градско строителство в Централните Родопи.

От периода на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.) са открити множество средновековни крепости, селища и некрополи, някои от които продължават да се използват още от тракийско време.

През епохата на Българското Възраждане (1762-1878 г.) в гр. Чепеларе и селищата около него кипи оживена културно-просветна дейност, илюстрирана от съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четирите от църквите са декларирани като художествени паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани като паметници на културата от местно значение. Към всеки храм е съществувало и училище.

Чепеларе днес

Няколковековната богата история на Чепеларе го е утвърдила като административен, стопански и културно-просветен център в Родопите. Градът е интересен етнографски и фолклорен резерват. Тук е съхранена уникалната родопска архитектура, а изкусните майстори на губери и китеници, козяци и родопски черги продължават да радват ценителите на народните занаяти.

Районът изобилства и с природни забележителности. Тук са прочутите Чудни мостове (Ер Кюприя) - три естествени моста върху малката река Айдарско дере, оформящи един от най-забележителните природни феномени в Родопите. Край Пампорово е резерватът Момчиловски дол - първична черноборова гора, защитените местности Дълбоки дол, Смолянски езера, Невястата (Турлата) вековни гори, свлачищи езера и скални образувания.

В Чепеларе функционира единственият на Балканския полуостров музей по спелеология, представящ красотите на пещерите и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история.

Не по-малко великолепни са и православните храмове в гр. Чепеларе. Единият е посветен на Св. Атанас и е построен през 1935 г. Другият, носещ името на Св. Богородица, е изграден през 1866 г., като през 1868 г. до него е издигната и двукатна сграда за училище. Храмът представлява еднокорабна, едноабсидна базилика със стенописи, дело на художниците Димитър Христов и Георги Хрисев или Ксаф. Интересен е стенописът "Адам оре земята", който е с подчертан етнографски елемент.

В Чепеларе вече функционира и Музей на ските и ски спорта, разказващ за богатата история на белите спортове в района. Градът стана известен и като родно място на олимпийската шампионка по биатлон от Нагано '98, Екатерина Дафовска.

Ако сте почитатели на планинския туризъм и намирате тази част на Родопите за любопитна и предизвикателна, можете да изпробвате следния маршрут:

Чепеларе - х. “Изгрев” – “Глухите камъни” – “Чудните мостове”

В Чепеларе се тръгва от моста в долния (северния) край на града, по улицата, която води в Сивковска махала. Пресича се махалата в западна посока и за около 15 мин от моста се стига до края на града. Маркировка до момента няма, само едно малко ромбче, отбелязващо началото на велосипеден маршрут. Едва извън града започва рядка синя маркировка за х. “Изгрев”. Тя следва пътя и долината на Сивковска река в западна посока. Отначало пътят е асфалтов, преминава покрай чешма, а наклонът му почти не се усеща.

На около 2,5 км (45 мин) от края на града пътят става черен, като изкачването продължава. Стига се до разклон в дере. Наляво продължава велосипеден маршрут, а пешеходният вариант за х. “Изгрев” е надясно по дерето, по дърварски път. Пътят прави остър завой надясно и започва бързо да се изкачва. На около 1 час от Чепеларе, без никакви означения на самия път, пътеката го напуска вляво и започва стръмно изкачване, което “сече” завои. След 8-10 мин (600 м) се излиза отново на пътя, върви се малко по него вляво, докато се стигне до разклон. Пътеката е по средата между двете разклонения, на пръв поглед изглежда като изровена от водата урва, а дървото с маркировката е отрязано. Стръмното изкачване трае около 15 мин (1 1/2 часа от Чепеларе), след което пътеката завива рязко вляво и става почти хоризонтална. Маркировката е слаба в посоката на изкачването, но има табели, означаващи слизането (трябва да се търси гледна точка от обратната посока). Изкачва се плавно по склона, но на места е затрупана или разрушена от дърводобивна дейност. Маркировката продължава да е слаба, но трасето за движение е ясно очертано в гората. След около 15 мин се излиза отново на дърварския път, по който се тръгва наляво. Върви се известно време по него, пресича се едно дере и след дерето следва разклон. По-новият дърварски път остава вляво, а вдясно тръгва по-стар и обрасъл горски път, по който е и маркировката.

Излиза се на широки поляни (2 1/2 часа от Чепеларе). Поляните са сравнително трудни за ориентиране, но пък изкачването почти свършва. Пътеката пресича перпендикулярно голям черен път, изкачващ се от ляво. След това минава покрай къща (остава вдясно) и стъпва на път. По него се върви около 100-150 м напред (изток-североизток), като пътят пресича плитко деренце. Маркировката е нарядко, за ориентир могат да служат двата далекопровода, които са почти успоредни и са построени от двете страни на пътя. След плиткото деренце, пътят завива рязко вдясно, а пътеката се отделя наляво от него и започва отново да се изкачва в северна посока. Хубава маркировка има едва в края на гората, на около 100 м по-нагоре. Навлиза се в рядка стара гора, през която се върви по плетеница от пътеки с или без маркировка и за около 25 мин от къщата в началото на поляните се стига до х. “Изгрев” (1711 м н. в., 3 часа от Чепеларе).

От х. “Изгрев” се тръгва на северозапад по широк горски път, като маркировката е с червен цвят. Пътят се изкачва плавно през гора и за около 30 мин стига до обгледна поляна. Наляво се отклонява маркирана с червено пътека за х. “Студенец” и Пампорово, а напред се открива гледка към Мурсалица и Перелишкия дял. За х. “Персенк” се продължава вдясно, все по пътя, който постепенно завива на север, заобикаляйки от запад широко билно възвишение. След около още 30 мин наляво от основния се отделя по-незначителен път, който се пренебрегва. Основният път излиза на широки поляни (местност “Гьола”), в далечния край на които, до пътя, има хубава чешма (1 час от х. “Изгрев”, 4 часа от Чепеларе). От чешмата се продължава на север все по пътя, който почти няма наклон, навлиза отново в гората, преминава покрай още една чешма (наскоро обновена) и излиза на друга поляна. След тази втора поляна, черният път постепенно завива наляво и започва да губи височина. Вдясно от него се отделя по-малък черен път. Разклонението е маркирано, но трябва да се внимава да не се пропусне. Тръгва се по този по-малък черен път вдясно, който стръмно се изкачва с няколко завоя на връх Мечкарски (Айдарски камък), висок около 1850 м. На върха има малка полянка и стара триъгълна маркировъчна табела. Пътят преминава в широка пътека, която завива надясно и продължава почти хоризонтално, пресичайки последователно няколко полянки. След това отново тръгва в северна посока и за около 15 мин от върха плавно слиза в местността “Глухите камъни” (2 1/2 часа от х. “Изгрев”, 5 1/2 часа от Чепеларе).

Глухите камъни представляват две големи риолитни скали, сякаш забодени на поляната от невидима ръка. Край тях е направена масичка за почивка и огнище. Местността е важен разклон – напред по билото, с обща посока север, продължава червената маркировка за х. “Персенк”. Надясно, маркирана със зелен цвят, се отделя пътеката за х. “Скални мостове” и Чудните мостове. Тя напуска билото и започва да слиза с добър наклон в североизточна посока. На няколко места пътеката пресича нов дърварски път, който може да бъде доста кален. Маркирана е добре, но трябва да се внимава, тъй като зеленият цвят лесно се слива със зеленото на гората, а някои дървета с маркировки са отсечени. На десетина минути от Глухите камъни пътеката известно време се движи по горски път. Навлиза се в млада и гъста иглолистна гора, на мястото на изсечена стара гора и пътят отново става пътека. Върви се почти хоризонтално. Когато отново започне слизане, трябва да се внимава, тъй като след около 400 м маркировката завива рязко вляво, напускайки добре изглеждащата пътека. От долу нагоре има ясна маркировка, тъй че на слизане можете да се обърнете и да погледнете за “обратната” маркировка. Всъщност пътеката се връща в старата гора северно от сечището, където пътеката е също добре очертана и маркирана. На още 400 м се пресича горски път, където отново маркировката е поставена само от гледна точка на изкачващите се. Следва нов рязък ляв завой и наклонът почти изчезва. Продължава се през гора и за около 10 мин се стига до стар дърварски път в дере. Пресича се дерето и се тръгва по пътя. С леко слизане пътят мени посоката си между север и изток и за около 20 мин извежда на много по-голям и здрав горски път. Завива се надясно по него, започва слизане, което за около 30 мин отвежда до х. “Скални мостове” (1586 м н. в., 1 ч 20 мин от Глухите камъни, 7 ч от Чепеларе).

От х. “Скални мостове” се тръгва надясно, надолу по асфалтирания път за Сините ханчета и с. Забърдо. С няколко серпентини пътят слиза до Чудните мостове и старата хижа “Чудните мостове”, разположена непосредствено до Големия мост (800 м от х. “Скални мостове”). На няколко места пряка маркирана пътека пресича завоите на пътя и за около 15 мин. извежда на Големия мост (7 ч 20 мин от Чепеларе).