На разходка през почивните дни около София

Няколко предложения за отмора през хубавите топли дни в близост до гр. София.

Владайски манастир "Св. Петка"

Владайският манастир е разположен в подножие на пл. Люлин срещу жп гара Владая, на ок. 1 км от с. Владая и на 5 км от София.

Транспорт:

До Владайския манастир може да се стигне или пеш от квартал Владая, или с кола, като се свива не от главния път вляво към центъра на Владая, а по асфалтовата отбивка вдясно. Отбивката минава покрай няколко вили и след от около 1 км се достига до манастира.

История на манастира:

Владайският манастир "Св. Петка" е основан през Второто българско царство и през 1328г. е бил сринат до основи от кръстоносци, като всичките му монаси били избити. Преди смъртта си, монасите заровили Евангелие и две икони – на св. Петка и на св. Неделя под каменен кръст, тъй като манастирът бил двупрестолен, т.е. посветен на двете светици. Чест гост във Владайската обител е бил цар Иван Шишман, който дарявал и много средства за манастира. През турското робство в манастира е имало подземна църква. Владайският манастир бил и хайдушко сборище, като хайдутите обичали да отмарят в сянката на многобройните дъбове в двора му. И до ден днешен десет дъба могат да се видят в манастира, като възрастта им е няколкостотин години.

Архитектура и текущо състояние:

Владайският девически манастир е действащ и сегашния си облик придобива през 1902г., когато е възстановена днещната църква "Св. Петка", върху останките на стара църква. Освен това, в чест на Св. Неделя са изградени параклис и нова черква. Манастира разполага и с каменни колони-свещници от 1911г., дарени от поклонници от с. Луково, Дебърско.
Жилищните постройки във Владайският манастир са скромни и са строени на няколко етапа. По време на строежа на главния път София-Перник, в манастира са или настанени трудови войски. Те, обаче, не само не напакостили на манастира, както това се е случвало в други обители, но и са помагали за съхранението му. Храмовият празник е на 14-ти октомври.

Настаняване в манастира:

 Във Владайския манастир не се предлагат храна и спане.

Големобучински манастир"Възнесение Господне"

 Манастира е разположение подножието на Люлин на около 30км западно от град София.

Транспорт:

До манастира се стига най бързо като се поеме по високоскоростна магистрала Е871 за гр.Перник.От източният кв.Мошино на гр.Перник се поема на север за с.Големо бучино като не се влиза в самото село а се продължава на северозапад понеже манастира е сгушен в полите на планина Люлин и до него се ходи по планинска пътека.Манастира се намира точно посредата между двете села Люлин и Големо бучино

История на манастира:

Основан е през 18в., и е възобновен през 19в.Манастира е съвкупност от еднокорабна и едноапсидна черква с една конха от юг и жилищна сграда.Запазени са останки от антична сграда.

Архитектура и текущо състояние:

В момента манастира е периодично действащ.

Настаняване в манастира:

Храна и спане в Големобучинския манастир не се предлагат.

Горнобански манастир "Св. Св. Кирил и Методий"

Горнобанският манастир (известен още и като Люлински) се намира в Люлин планина, на няколко километра от софийския квартал Горна Баня.

Транспорт:

До Горнобанския манастир се стига от софийския квартал Горна баня, като се минава през вилната зона на Горна Баня и се поеме по левия път на разклона.

История на манастира:

Възникването на Горнобанския манастир "Св. Св. Кирил и Методий" се свързва с крепостта, охраняваща Бучинския проход и със сръбския крал Стефан Урош. Според преданието, след построяването на манастира, там са пренесени мощите на сръбския крал и той става известен сред местното население като "Св. Крал". Днес мощите на светеца са поставени за поклонение в софийския храм "Св. Неделя".
Горнобанският манастир е бил многократно разрушаван, а по-късно – съграждан отново. През 1863г. местните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирската църква "Св. Св. Кирил и Методий". Новата църква е осветена през 1876г. от софийския митрополит Милети, а започва и строителството на просторна двуетажна сграда с чардаци.
След Освобождението Горнобанският манастир се замогнал и се сдобил със значителни имоти. През 50-те години на 20в., в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството – разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972г., пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановена само черквата, но без съществувалия дотогава купол.

Архитектура и текущо състояние:

Горнобанският манастир е действащ и се състои се от църква и помощна сграда. Църквата е единствената сграда останала от стария манастирски комплекс и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, с две петостенни конхи и без купол. В храма може да се прочете историята на крал Стефан Урош II Милутин, а зад олтара все още могат да се видят фрагменти от стенописи.

Настаняване в манастира:

В Горнобанския манастир не се предлагат храна и спане.

Интересни места за посещения в района:

На 10-на километра източно от Горнобанския манастир се намира Боянската църква, която е един от 9-те културно-исторически обекта в България, под егидата на ЮНЕСКО.